353. ГЛОБАТА

Преди няколко години една неголяма група бяхме на екскурзия при седемте езера. Станувахме на хижата. Там между другите туристи имаше един младеж, който не бе напълно здрав. Беше сам. Нямаше с кого да общува. В групата ни имаше две девойки - кандидат - студентки за Художествената академия. Този младеж почна да ги следи, където отидат, и той след тях. Те почнаха да се страхуват от него, може би неоснователно. Някой казал на хижаря и той го изгонил от хижата. А ние и той междувременно си бяхме поръчали продукти от Самоков, които още не бяха пристигнали. След като продуктите дойдоха, а момчето вече го няма, групата реши да вземе неговите продукти, като се даде на всеки по равен дял. Кой ще ги разпредели? Всички погледи се насочиха към мен, макар че ми беше неприятно, се съгласих. Това почти бе равносилно на кражба. Неприятна работа.

„Ако ние не ги вземем, ще ги вземе хижарят. Защо да е той, нека сме ние." Всеки си получи дяла и се забрави, но сега да видим кой ще плаща за сторената неправда. След ден-два се върнах в София, където останах по необходимост при един болен брат, на когото и аз нещо бях длъжен. Грижих се за него три дни. Дойде време за пътуване. Отидох на ж.п. бюро, взех си билет и се връщам на Изгрева. Проверявам за билета, няма го, заедно с паспорта и портмонето с 200 лева, Портмонето ми бе откраднато. Взех пари в заем и купих друг билет. Дълго време след това не можах да намеря причината за тая голяма неприятност - билет, паспорт и пари. Едва след две-три години ми стана ясно защо небето ме глоби. Глоби само мене, защото аз бях най-възрастния и при това ученик на Учителя. Аз не трябваше да вземам никакво участие в тази нечестна сделка.

Аз платих цялата глоба стократно, за да си науча урока.

Момчето не беше виновно. Вината му беше само предполагаема. То бе болно при това и трябваше да бъдем по-снизходителни.

Разказал: брат Георги Събев.